чувството да си щастлив

Романтиката е „качество” на душата, което всеки носи в себе си. Някои хора са по-малко романтични, други повече… Някои се опитват да го прикрият, други дори успяват… Но романтиката си е там – в душите ни!

Романтиката не е вечеря на свещи! Всичките свещи на света не биха могли да добавят топлина в сърцето и пламък в очите, ако те не са вече там… или ако няма кой да ги види.Романтиката не е рози! И най-простото цвете, ако носи жадувано и чакано послание, ще е стотици пъти по-романтично от изящна роза, подарена по задължение. Стига да има кой да разчете посланието.

Да помисли любимия ти за теб – дали ти е студено или си жаден, дали си гладен или уморен, е много по-романтично и мило, от цвете, свещи или какъвто и да е предмет, изпразнен от чувства и съдържание….Цветята овяхват, свещите догарят, но чувството за грижа, проявена от любимия към нас, не се забравя! Предметите са си предмети – чувствата и емоциите в тях влагат човеците!

Погледнете любимия, намерете пламъчето /дори да го е скрил дълбоко!/, поддържайте го пламтящо и всеки един ден за вас ще бъде празник на Романтиката.

тъгата-човешко чувство

Кой е измислил Тъгата?Какво ни кара да бъдем тъжни, дори когато сме щастливи?Човек може да е щастлив като цяло, но тъжен понякога. Това не го прави нещастен, дори напротив! Тъгата ни прави по-добри, по-истински и по-щастливи! Единствено, не ни прави по-красиви, но пък…. жертвата си струва!
Кой е измислил Тъгата?Може би самото Щастие! Да, вероятно е то! Няма кой друг да е!Ако я нямаше Тъгата, не бихме разбрали, че сме щастливи – с хората около нас, с това, което правим, от това, което сме!Тъгата идва в момент на умора, на размисъл, на преоценка, или може би, просто, в момент на … тъга.Тя идва, когато човек е сам със себе си /в ума и сърцето си/ и му напомня какъв е в действителност – под дрехите, зад усмивката и обичайното добро настроение.И ако, това, което виждаш в момент на тъга ти харесва – значи ти си един наистина щастлив човек!
P.S. Този, който никога не е тъжен, по-щастлив ли е? Едва ли…..

мисли и чувства

Съвършенството, също като свободата, е чувство…. Всеки го носи в себе си и го дава на другите, но само на тези, които могат да го усетят! Съвършена е капката роса, която, плъзгайки се по стръкчето тревичка, сякаш й мие очичките, и нежно я буди за новия ден… Съвършена е дъгата, която се усмихва и ни мами към хоризонта… Съвършен е облакът, който плува грациозно, докато ангелчетата спят в него…Съвършени са очите, в които се отразява красотата на изгряващото слънце и му се усмихват… Съвършено е сърцето, което чувства топлина в студа и вижда светлина в тъмнината…Съвършена е мисълта, която ни води към търсене на съвършенството….
А ти, който търсиш съвършената жена, погледна ли дъгата? Почувства ли росата? Тя е там и те чака, защото ти си стръкчето трева, ти си хоризонта, ти си облакът… Тя те чака, защото дъгата не е същата, ако хоризонтът не е с нея, росата не е същата, ако тревичката не е там, ангелчето не е същото, ако облакът го няма, очите не са същите, ако слънцето не изгрява в тях…. Тя е там, … и ти си там! Защото съвършенството е като свободата…то е чувство за двама!

усмивка

Усмивката е най-красивото творение на природата. Чудели ли сте се защо няма грозни булки? Или защо малките деца са “сладки”? Много е просто - защото са усмихнати!Ако всеки от нас се усмихва един път повече всеки ден, в сравнение с предишния, животът ни и светът около нас ще станат по-красиви и по-добри.Усмивката е най-силното оръжие, известно на човека! Опитайте! Усмихнете се на някой, който идва с цел да ви обиди или нарани!

Събуждайте се с усмивка!

Ако, докато заспивате, си мислите за нещо приятно и красиво, то неминуемо на другата сутрин усмивката ще е на устните ви и ще ви чака! Усмивката е безценна! Тя помага на хората да бъдат по-добри! Но помага най-вече на тези, които се усмихват!

Усмихвайте се и денят ви ще бъде светъл и зареден с положителни емоции!